Българското училище за политика БУП “Димитър Паница” е неправителствена организация, която от 2001 година насам обучава политическите и гражданските лидери на България. Създадени сме по идея на Димитрий – Иван Евстатиев Паница – родолюбив българин и филантроп, който до смъртта си работи активно за развитието на демократичното общество в България.
Ние сме съучредител на Мрежата от училища по политически науки под егидата на Съвета на Европа, в която членуват 21 училища от различни региони на света – Централна и Източна Европа, Кавказ, Северна Африка.
Нашата мисия е да подпомогнем създаването на общност от граждански и политически лидери, с активна позиция в националния, европейския и световен политически процес, водени от съвременни демократични ценности като плурализъм, толерантност и информиран дебат.
Вече десетилетие споделяме уникалния си опит с държавите от Северна Африка, Украйна и Югоизточна Европа. Чрез програми за обучение, конференции и инициативи, насочени към професионалното развитие на млади обществени лидери, се стремим да насърчим процеса на демократизиране в България и страните от Западните Балкани, Черноморския регион и Южното Средиземноморие.
В нашите програми са участвали над 650 български и над 200 чуждестранни лидери – народни представители, водещи политици, висши правителствени служители, магистрати, бизнесмени и граждански лидери.
Наши партньори са Гражданското училище за политически науки в Мароко, Тунизийското училище за политика, Международният институт за демокрация и подкрепа за изборите – Швеция (The International Institute for Democracy and Electoral Assistance – IDEA), Холандският институт за мултипартийна демокрация (NIMD), Холандският Дом на демокрацията и управлението на закона (ProDemos), български обществени институции и изследователски центрове.
Програмите и проектите на Училището се подкрепят от Съвета на Европа, Фондация „Америка за България”, фондация „Чарлз Стюарт Мотт”, фондация „Робърт Бош“, Международната организация на франкофонията, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Балканския тръст за демокрация, „Бонита тръст”, Рокфелер брадърс фонд, Програма Матра на Холандското Министерство на външните работи, Националния фонд за демокрация, фондация „Отворено общество”, Програма „Младежта в действие“, Фонда за малки проекти на Глобалния екологичен фонд,
Програма за устойчиво лидерство на Университета в Кеймбридж, Правителство на САЩ, Правителство на Кралство Норвегия, Федерално министерство на околната среда, опазване на природата, строителството и ядрената безопасност на Германия, Посолство на Великобритания, Посолство на Германия, Програма ФАР, Уестминстърската фондация за демокрация, Фрийдъм хаус и др.
Европейски парламент
Парламентът действа като съзаконодател, като заедно със Съвета приема и изменя законодателни предложения и взема решения за бюджета на ЕС. Той също така наблюдава работата на Комисията и други органи на ЕС и си сътрудничи с националните парламенти на страните от ЕС, за да взема предвид техния принос в своята работа.
Председателят се избира за две години и половина, т.е. за половин парламентарен мандат, като може да бъде преизбран. Председателят представлява Европейския парламент извън рамките на институцията и в отношенията на Парламента с останалите институции на ЕС.
Председателят ръководи работата на Европейския парламент и неговите органи както и разискванията по време на пленарните заседания и съблюдава спазването на Правилника за дейността.
Европейският парламент се състои от 751 членове, избрани в 28-те държави – членки на разширения Европейски съюз. От 1979 г. насам членовете на ЕП се избират чрез всеобщи преки избори за петгодишен мандат.
Всяка държава сама определя формата на изборите, като трябва да гарантира равенство на половете и тайно гласуване. Изборите за ЕП са с пропорционално представителство.
Броят на местата се определя въз основа на населението на всяка държава членка. Малко повече от една трета от членовете на ЕП са жени. Членовете на ЕП се обединяват според политическата си ориентация, а не по националност.
Членовете на ЕП получават място в заседателната зала според своята политическа група – те се обединяват по политически, а не по национален принцип. Понастоящем в Европейския парламент има 8 политически групи.
Минималният брой членове за образуване на политическа група е 25, като трябва да са представени най-малко 1/4 от държавите членки. Всеки член на ЕП може да членува само в една политическа група.
Някои членове не принадлежат към нито една политическа група и заседават като независими.
Парламентът вижда своята роля не само в насърчаването на демократичното вземане на решения в Европа, но и в подкрепата за борбата за демокрация, свобода на словото и честни избори навсякъде по света.